Сценарий за всяко вероятно въздействие в рамките на научните предпоставки за съществуването на такова въздействие

“Общ устройствен план на Община Велинград”

проф. дбн Димитър Пеев

еколог-флорист, удостоверение за професионална компетентност № 1610 от 16.08 2004 г. на МОСВ за „Растителен свят”

доц. д-р Румяна Мечева

еколог-зоолог, удостоверение за професионална компетентност № 1607 от 12.08.2004 г. на МОСВ за „Животински свят”

София, 2012

Увод

В оценката на степента на въздействие са залегнали следните основни принципи:

- Принцип на предпазливост, залегнал като основа за опазване на околната среда в Договора за създаването на зоните с ЕС, като в дадения случай е възприет като приемане на възможно най-лош сценарий за всяко вероятно въздействие в рамките на научните предпоставки за съществуването на такова въздействие.

- Използване на най-добрата достъпната съвременна информация за извършване на оценката.

- Връзката между чл.6 (3) на Директива 92/43 ЕИО, изискващ оценка от последствията за целостта на защитените зони и мрежата Натура 2000, като цяло от една страна и чл. 2(2) на Директивата, посочващ, че предприетите мерки по тази директива следва да водят до опазване или възстановяване на благоприятния природозащитен статус на видове и местообитания.

- В съответствие с горното, целостта и целите за опазване на защитените зони, които са от значение за общността са тълкувани в светлината на подробните параметри за благоприятен природозащитен статус (БПС) на природните местообитания и видове, разработени в съответствие с определенията на чл.1 на Директивата от Програма BBI-MATRA (Холандия) и българо-холандски консорциум, където особена тежест се дава на параметрите на БПС на отделните популации в зоната (природни местообитния и видове), на структурата и функцията на местообитанията, както и параметрите към критериите – бъдещи перспективи, които сами по себе си в повечето случаи представляват въздействия.

- Освен общите параметри на БС на всеки вид и местообитание са оценени въздействията на структури и функция и роля, важни за съответните видове местообитание.

- При оценката на въздействието по отношение на количествените параметри – площ на местообитанието (природни местообитания и местообитания на видове) и популации на видове, за референтни местообитания са взети стойностите при научното описание на ЗЗ. При оценка на възможностите за възстановяване се оценява реалистичното състояние. Това означава, че там, където в миналото е имало трайно увредени площи, без реални възможности за възстановяване, не се включват в референтните стойности за площ на популация. Такива са случаите с вече изградени инфраструктури и други застроени територии.

Инвестиционното предложение „Общ устройствен план на Община Велинград” попада в две защитени зони BG 0001030 “Родопи Западни” и BG 0001386 „Яденица”. BG 0001030 “Родопи Западни” е тип К, което означава защитена зона по Директива за местообитанията, която припокрива защитена зона по Директива за птиците- BG0002063 „Западни Родопи” Защитена зона по Директива за птиците, която припокрива защитена зона по Директива за местообитанията;. Зоната включва обширни иглолистни и смесени гори. Районът е предложен за природен парк. Втората защитена зона BG 0001386 „Яденица”е тип В, което означава защитена по Директива 92/43 ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Зоната представлява биокоридор между Национален парк Рила и Западни Родопи. Това са слабо засегнати територии, в които се опазват масиви от бял бор и ела (едни от най-големите в България). Зоната е място за размножаване и миграция на мечката.

Разпределението на поземлените ресурси по видове територии според предназначението им и по землища е дадено в фиг.1.

С най-голяма площ от землищата е това на с. Кръстава – 158922 дка, или 19,8% от цялата територия на общината. Следват землищата на гр.Велинград със 125400 дка (15,6%), гр. Сърница – 111732 дка (13,9%), с. Грашево – 75762 дка (9,4%) и т.н. С най-малък размер са землищата на с. Враненци – 2289 дка, или 0,3% от територията на общината, и на с. Горна Дъбева – 2716 дка (0,3%). Пет населени места нямат самостоятелни землища: землищата на с. Всемирци, с.Долна Дъбева и с. Алендарова са включени в землището на с .Света Петка; землището на с. Горна Биркова е към землището на с. Кръстава и на с. Кандови – към с.Пашови.

Земеделските територии заемат 100717 дка, или 12,5% от територията на общината. Най-голяма е площта им в землищата на гр.Велинград – 24010 дка, гр.Сърница – 13626 дка, с.Кръстава – 12104 дка, с.Драгиново – 11839 дка и т.н.

Фиг.1. Разпределение на поземлените ресурси по видове територии според предназначението им

Обработваемата земя в земеделските територии е с обща площ 66566 дка.

Най-много обработваема земя има в землищата на гр.Велинград – 17747 дка, гр.Сърница – 10272 дка и с.Драгиново – 8412 дка и т.н., а най-малко в землищата на селата Юндола – 277 дка и Цветино – 285 дка.

Относителният дял на обработваемата земя е най-висок в землищата на селата Бутрева – 29,1% от площта на землището, Враненци – 27,1%, Горна Дъбева – 21,6%, Биркова – 21,0%. Най-нисък е относителният дял в землищата на с. Побит камък – 0,9% и с. Юндола – 2,0%.

Обработваемата земя включва в себе си площта на нивите с относителен дял 58,3%, трайните насаждения – 4,3%, естествени ливади – 37,4% и разсадници – 0,05%.

В общината са изградени 7109 дка поливни площи (10,7% от обработваемата земя) за напояване от държавни водоизточници. От тях 2147 дка са годни за напояване. Негодни за напояване поради напълно разрушени и амортизирани хидротехнически съоръжения и напоителни системи са 4962 дка. Технически е възможно те да бъдат възстановени за напояване.

Мерите и пасищата заемат площ от 23556 дка. Заедно с обработваемата земя те формират т.н. стопанисвана земя – общо 90122 дка, или 11,2% от територията на общината.

Останалата част от земеделските територии се заема от други не обработваеми земи с обща площ 10595 дка. От тях 2572 дка са заети от гори, създадени върху земеделски земи, 3437 дка са заети от полски пътища и прокари и 4586 дка са непригодни земи (скали, пясъци и др.).

Горските територии заемат най-голяма част от територията на общината - 670232 дка, или 83,5%. Включват площта на Държавния горски фонд. Относителният им дял спрямо територията на землищата варира от 54,5% в землището на с.Враненци до 97,9% в землището на с.Побит камък. Залесената част от горските територии е 634738 дка, а обработваемите земи – 1854 дка.

От площта на горския фонд на общината 234003 дка са защитни и рекреационни гори и земи. От тях водоохранни гори и земи са 15069 дка, противоерозионни - 12806 дка, мелиоративни гори и земи 2872 дка, рекреационни гори и земи - 187696 дка (курортни гори), и други гори и земи - 15560 дка. Защитените територии в горския фонд са с площ 8663 дка (природния забележителности и защитени местности). Горските пасища са с площ3214 дка.

Останалата част от горските територии се заема от гори и земи с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции.

Населените места и другите урбанизирани територии са с обща площ 14451 дка (1,8% от общата площ на общината). От тях 13523 дка се заемат от селищните територии на населените места в регулационни граници, 96 дка – промишлени и складови зони, 36 дка – курортни комплекси, 648 дка – застроени обекти извън населените места и 148 дка - гробища и извънселищни паркове.

Територията на водните течения и водните площи заема 15366 дка. От тях 1844 дка е площта на реките, 13408 дка са заети от язовири, водоеми, канали, 96 дка – езера, 1 дка блата и мочурища и 17 дка рибарници.

Площта на териториите за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци е най-малка – 109 дка, като кариерите заемат 24 дка, депата за промишлени отпадъци – 39 дка и депата за битови отпадъци – 46 дка.