Растителен и животински свят. Елементи на Националната екологична мрежа

3.5. Растителен и животински свят. Елементи на Националната екологична мрежа

Растителността в обхвата на Път Е-79 „Видин - Враца” съгласно геоботаническото райониране на страната се отнася към Илирийската (Балканска) провинция на Европейската широколистна горска област, Дунавски хълмисто-равнинен окръг (Видински и Монтански райони) и Предбалкански окръг (Мездренски и Белоградчишки райони). В неусвоените за интензивно земеделско ползване земи, остатъчната горска растителност е представена от церово-благунови гори (Quercus cerris, Quercus frainetto), както и от ксеротермни гори от космат дъб (Quercus pubescens) и келяв габър (Carpinus orientalis):

• Смесени гори от цер (Quercus cerris) и благун (Quercus frainetto) и келяв габър (Carpinus orientalis);

• Смесени гори от обикновен габър (Carpinus betulus) и цер (Quercus cerris) на места с горун (Querceta dalechampii) клен и др.

• Смесени гори от космат дъб (Quercus pubescens) и виргилиев дъб (Quercus virgilianae)
На места са се формирали храсталаци от драка (Palustris spina-christi) и вторични нискостеблени разредени гори от келяв габър (Carpinus orientalis), мъждрян (Fraxinus ornus).

Мезоксеротремна тревна растителност е с пребладаване на луковична ливадина (Poa bulbosa), пасищен райграс (Lolium perenne), троскот (Cynodon dactylon) на места и белизма (Dichantium ischaemum) и по-рядко садина (Chrysopogon gryllus) и се установява главно по селските мери.

В поречието на реките се установяват крайречни местообитания на върби (Salix alba) и тополи (Populus nigra, P. alba)

Засегнатите земеделски земи са:

• Ниви – засягат се изкуствени агроценози с отглеждане основно на зърнени култури и технически култури.

• Ливади – за производство на фураж доминирани от хибридни видове на р. Trifolium (Trifolium hybridum), ливадна детелина (Trifolium pratense), бяла детелина (T.repens), жълта детелина (T. patens), полска детелина (T. campestre) и др.

• Пасища (мера) В тези територии тревната растителност е изцяло производна, формирана вторично. Смесените тревостои са с богато разнотревие доминирано от Сем. Житни (Poacceae). Съобществата са широко разпространени. От храстовите видове в мерите, доминиращо е участието на тревист бъз (Sambucus ebulus), повет (Clematis vitalba), шипка (Rosa canina), полска къпина (Rubus sanguineus).

• Трайни насаждения. Засягат се овощни и лозови насаждения.

• Полски пътища. Характеризират се с незначителна остатъчна тревна растителност, утъпкана и разпокъсана от коловозите на преминаващата селскостопанската техника.

• Участък № 1: Път I-1 „Видин – Димово” (от км 3+757 до км 39+480 с приблизителна дължина 35.723 км) и трите варианта на трасето преминават основно през обработваеми земи. Разпокъсани горски участъци по „син” вариант се засягат между: км 15+500 - км16+000; км 16+800 - км 17+600; км 18+000 - км 19+500.

• Участък № 2: Път I-1 „Димово - Бела – Ружинци” (от км 39+480 до км 61+750 с приблизителна дължина 22.270 км). По „син” вариант горски участъци се засягат между км 39+00 - км 42+000 и км 55+600 - км 57+000. По „червен” вариант между км 43+00 и км 47+400.

• Участък № 3: Път I-1 „Ружинци – Монтана” (от км 61+750 до км 102+060с приблизителна дължина 40.310 км)

• Участък № 4: Път I-1 „Монтана –Враца” (от км 111+305.50 до км 140+008 с приблизителна дължина 28.703 км)

Трите варианта на трасето на Участък 3 и Участък 4 преминават през равнинен и слабо-хълмист терен, следвайки релефа на подножието на Западния Балкан от Враца до с. Ружинци. Основната част от терените са агроландшафти с интензивно земеделско ползване. Ограничени облесени участъци се пресичат (от сегашното трасе) между селата Бели Извор и Краводер и селата Плешивец и Ружинци. Синият и червеният варианти пресичат гората при Бели Извор в продължение на около 0.4 км. Синият вариант не засяга гората при Ружинци, но преминава през тясна част (~0.3 км) от нея.

Основните нарушения по отношение на растителната компонента ще бъдат извършени в процеса на усвояването (подготвителни работи) за трасето на новите пътни Участъци.

При строежа на пътя основните въздействия върху растителната компонента се свеждат до:

• 
  унищожаване на полуестествени и естествени фитоценози (гори, ливади, пасища);
  
• 
  създаване на условия при промяна на местообитанията и нахлуване на рудерални и плевелни видове в унищожените естествени ценози и промяна на флористичния състав;
  
• 
  развитие на процеси на деградация.
  

Като цяло, очакваните нарушения в териториите подлежащи на усвояване за строителството на пътя, по отношение на растителната компонента ще са преки, значителни и дълготрайни.

Като линеен източник на замърсяване и като интензивно натоварен път с автомобилно движение, пътя ще предизвиква в различна степен негативно въздействие върху растителната компонента, прилежаща на пътното трасе. Установено е (литературни данни), че ивиците от двете страни на натоварени пътни участъци на разстояние до 150 м от платното са най-силно замърсени.

Следва да се отбележи, че в България няма норми за съдържание на замърсители в биомаса. Санитарни норми за съдържание на вредни вещества в растителност (зеленчуци) са определени с Наредба № 5 на Министерство на народното здраве (МНЗ) от 1984 г.

Въздействия от режима на зимната поддръжка – опесъчаване/осоляване

Замърсяването от използване на сол и луга за зимно поддържане на пътното платно, също е източник на замърсяване на почвите, респективно на растителността в прилежащите на пътя земи. Същите не могат да предизвикат забелижими изменения в качеството на растителността предвид ограничените количества, които се използват.

Привнасянето на нови крайпътни местообитания е свързано с ландшафтното оформяне и биологичното укрепване на крайпътните пространства, откоси и насипи. Въздействието е свързано с реализацията на ландшафтно-озеленителни мероприятия. С проектите се цели с помощта на дървесно-храстова и тревна растителност да се постигне хармонично единство между пътя и околния ландшафт и биологично укрепване на пътните откоси. Растителните видове, които се използват трябва да отговарят на определени климатични и едафични условия, както и да бъдат газозадържащи и газоустойчиви. Следва да се отбележи, че изборът на газозадържащи и газоустойчиви видове в известна степен е условен, тъй като няма абсолютно устойчиви видове към вредните газове. Устойчивостта им се мени в процеса на тяхното развитие – обикновено младите растения имат понижена устойчивост, която в зряла възраст се повишава, а при застаряване отново се понижава.

Изграждането на устойчиви и жизнени растителни групи и насаждения, изисква максимално съответствие между екологическите изисквания на видовете и условията на средата. Изборът на растителните видове следва максимално да се съобразява с характерът на местната флора и да не се допуска внасянето на инвазивни видове.
В доклада за ОВОС ще бъдат конкретизирани и оценени очакваните нарушения на растителната компонента в обхвата на вариантите на пътните Участъци, като за целта ще бъдат направени теренни проучвания за сътоянието на растителността и наличие на природни местообитания и местообитания на видове, предмет на защита.
Животински свят

Според зоогеографското райониране на България, Път Е-79 и разработените варианти попадат в Дунавския и Старопланинския зоогеографски райони, в пояса на равнинно-хълмистия и хълмисто-предпланинския пояс на широколистните гори. Фауната е с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение.

Както е известно, дивите животни са пряко зависими от растителната покривка. В Дунавския район участъците на трасето преминават през леко хълмист и равнинен терен, където обликът на сегашната растителна покривка се определя от селскостопанските площи (обработваеми и пустеещи земи). В предпланинските склонове на Стара планина/Предбалкан са характерни ниски, облесени с широколистна растителнист билни възвишения.

В гореописаните местообитания се срещат типични представители от различните таксономични групи животни, с които се характеризира съответния зоогеографски район.

Усвояването на територии за новото строителство и движението на МПС по пътищата, оказват съществено влияние върху фаунистичното разнообразие. Най-значимо е фрагментирането на местообитанията и причиняване смъртта на много видове бозайници, птици, влечуги, земноводни, насекоми и др.

В доклада за ОВОС ще бъдат конкретизирани и оценени очакваните нарушения на местообитания на животински видове в обхвата на оценяваните три проектни варианта по Участъци, като за целта ще бъдат направени теренни проучвания за наличие на местообитания, които ще бъдат засегнати от строителството. Ще бъдат оценени и очакваните въздействия в етапа на експлоатация на пътя.

Бозайната фауна в горските масиви от ниските части на Старопланинския район, не е разнообразна. Трасетата на пътя попадат в ареала на най-обикновените и многобройни бозайници като: таралежът (Erinaceus concolor), обикновената горска мишка (Sylvaemus sylvaticus), дивият заек (Lepus europaeus), чакалът (Canis aureus), дивата свиня (Sus scrofa), белката (Martes foina) и др. В необработваемите площи се срещат: лалугер (Spermophilus citellus), пъстър пор (Vormela peregusna), обикновен пор (Putorius putorius).

Вариантните решения по четирите Участъка на пътя в по-голямата си част преминават през земеделски земи - интензивно използвана обработваема земя. Покрай нея почти липсват компактни горски масиви. Тъй като строителството на пътя ще засегне предимно тези обработваеми земеделски земи в хълмиста и равнинна територия, вероятността да бъдат засегнати убежища на едри горски видове бозайници е незначителна. Засегнатите площи с разредени гори са с много малка площ спрямо общата усвояема територия и те са изключително антропогенно повлияни и често деградирали. Не се засягат местообитания на прилепи.

Предварителното проучване показва, че видовото разнообразие на бозайната фауна в обхвата на пътя се свежда до:

- таралеж (Erinaceus concolor);

- къртица (Talpa europaea);

- малка белозъбка (Crocidura suaveolens);

- белокорема белозъбка (Crocidura leucodon)

Разред Гризачи (Rodentia)

- лалугер (Spermophilus citellus);

- черногръд хомяк (Mesocricetus newtoni);

- обикновена полевка (Microtus arvalis);

- домашна мишка (Mus domesticus);

- полска мишка (Apodemus mystacinus);

- сляпо куче (Nannospalax leucodon)

Разред Хищници (Carnivora)

- видра (Lutra lutra);

- вълк (Canis lupus);

- пъстър пор (Vormela peregusna);

- степен пор (Mustela eversmanni);

- язовец (Meles meles);

Дир – Директива на Съвета 92/43/ЕИО (№ на приложението)

ЧК – Червена книга на Република България (категория на застрашеност)
Прогноза на въздействие

Период на строителство

Нарушение на местообитания е вероятно да има в процеса на усвояване на териториите за строителство на пътя и неговите елементи, което ще доведе до изтегляне на видовете в съседни територии. Въздействие ще има и по отношение на хранителната верига, поради фрагментиране на територията. Повишаването на шумовата характеристика от строителния трафик също ще има отражение върху бозайниците.

Увеличаване на антропогенното и техногенно натоварване в прилежащите територии, вследствие автомобилния поток, изхвърлянето на вредни емисии от автомобилите, шумово замърсяване и др.

Смъртност от сблъсък на животинските видове с автомобили, като най-уязвими в това отношение са дребни бозайници, както и нощно активните гризачи.

За целите на ОВОС ще бъдат направени проучвания по отношение на най-често срещаните бозайници на засегнатите територии или ползващи я от животните за трофична база. Ще бъдат оценени преките и непреки въздействия върху бозайната фауна от реализацията на проекта. Анализите ще бъдат направени въз основа на прогнозна оценка, теренни наблюдения, литературни данни, научна информация и практически опит на експертите.

Посочените по-горе въздействия могат да бъдат считани за общи и при трите варианта за четирите Участъка за изграждане на пътя, но степента им вероятно ще бъде различна.
Клас Птици (Aves)

Вариантите на трасето на Път Е-79, преминават през два зоогеографски района - Старопланински район и Дунавски район. Старопланинският район включва територията на Стара планина и Предбалкана, а Дунавския район обхваща територията на Западна Дунавската равнина.

1 – северен регион; 2 – южен регион.

Райони:

І-Дунавски; ІІ-Старопланински; ІІІ – Рило-Родопски; ІV – Струмско-Местенски; V – Тракийски; VІ – Черноморски; VІІ – Странджански.

Орнитофауната по проектните трасета на Път Е-79 не проявява такива съществени различия във видовия състав, тъй като вариантите засяга Предбалкана и западната част на Дунавската равнина, където преобладават палеарктичните видове от пояса на дъба.

Птиците в България наброяват 409 вида, групирани в 19 разреда и 62 семейства (BURNARCO, 2009). Орнитофауната за района е представена от видове, характерни за дъбовия горски пояс. Това са предимно студоустойчиви фаунистични видове. Характерни птици са: чинката (Fringilla coelebs), пойният дрозд (Turdus philomelos), коса (Turdus merula), кълвачи (р. Dendrocopos), зидарката (Sitta europaea), червеногръдката (Erithacus rubecula), синигери (p. Parus) и др. дендрофилни видове, тясно свързани с широколистния горски комплекс.

Проектираните трасета на пътя преминават през някои разнородни хабитати: разредени горски територии, открити поляни, сечища, окрайнини на гори, крайречни местообитания.

В горските територии видовете са характерни за пояса на дъба, която е богата и разнообразна.

По-откритите, храстово-тревни местообитания са предпочитани от червеногърбата сврачка (Lanius colurio), жълта (Emberiza cirtinella) и градинска овесарка (Emberiza hortulana), горска чучулига (Lullula arborea), полска чучулига (Alaudia arvensis), горската (Anthus trivialis) и полска бъбрица (Athus campestris) и др.

Дир – Директива на Съвета 2009/147/ЕИО (№ на приложението)

• 
  Прил І – видове по чл. 6 ал. 1 т. 3 от ЗБР
  
• 
  Прил ІІ - видове по чл. 6 ал. 1 т. 4 от ЗБР
  

З – застрашен

У - уязвим
Прогноза на въздействие

Период на строителство

Унищожаване на местообитания. Строителството на пътя е възможно да доведе до пряко, постоянно и необратимо разрушаване на съществуващите видове местообитания на птици на мястото на самото трасе и строителните полигони, тъй като се предвижда пълна промяна на местообитанието вследствие на строителството.

Фрагментация на местообитания. Фрагментацията на местообитания е най–силно изразена при изграждането на т.н линейни инфраструктурни съоръжения - магистрали, пътища, ски писти, канали и др. При птиците фрагментацията на местообитанията не е силно изразена в такава степен, както при бавно подвижните животни като влечуги и земноводни. При част от наземно гнездящите птици като ливадният дърдавец, пъдпъдъка, яребицата, чучулигите и др. би могло да се получи фрагментация на гнездови местообитания от строителството на пътя с неговите габарити.

Смъртност на индивиди. Смъртност на птици в резултат на нарушаване на местообитания, движение на транспортна техника.

Прогонване на птици заради засилено човешко присъствие. На места територията от вариантните трасета на пътя не е била подлагана на засилен антропогенен натиск. Струпването на хора и техника може да доведе до директно прогонване на птиците от местообитанията им в района на тези участъци.
Период на експлоатация

В периода на експлоатация очакваните въздейстния се свеждат до:

• Влошаване качеството на съседните местообитания заради безпокойство (шумово и светлинно замърсяване);

• Влошаване качеството на съседните местообитания в следствие пресушаване на влажни зони;

• Влошаване качеството на съседните местообитания в следствие изхвърляне на отпадъци.

• Смъртност на индивиди от автомобилния трафик.

Според съвременните схващания за разпространението на земноводните в България (Stojanov et al., 2011) в западните части на Предбалкана и западната част на Дунавската равнина, на запад от р. Искър се срещат 10 вида земноводни, които са защитени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие (Приложения 2 и 3), Директива на Съвета 92/43/ЕИО (Приложения 2 и 4) и Червена книга на България както следва:

Дир – Директива на Съвета 92/43/ЕИО (№ на приложението)

ЧК – Червена книга на Република България (категория на застрашеност)
Прогноза на въздействие

Потенциалните отрицателни въздействия върху земноводните при изпълнение на инвестиционното намерение за модернизация на Път Е-79 могат да се характеризират по следния начин:

Загуба на местообитания;

Унищожаване на екземпляри;

Бариерен ефект.

Унищожаване на екземпляри;

Фрагментация на популации.
Посочените по-горе въздействия могат да бъдат считани за общи и при трите варианта за изграждане на пътя, но степента им вероятно ще бъде различна.
Клас Влечуги (Reptilia)

Според съвременните схващания за разпространението на влечугите в България (Stojanov et al., 2011) в западните части на Предбалкана и западната част на Дунавската равнина, на запад от р. Искър се срещат 17 вида влечуги, 15 от които са защитени по смисъла ва Закона за биологичното разнообразие (Приложения 2 и 3), Директива на Съвета 92/43/ЕИО (Приложения 2 и 4) и Червена книга на България, както следва:

Дир – Директива на Съвета 92/43/ЕИО (№ на приложението)

ЧК – Червена книга на Република България (категория на застрашеност)
Прогноза на въздействие

Потенциалните отрицателни въздействия върху влечугите при изпълнение на инвестиционното намерение за изграждане на Път I-1 (Е-79) Видин - Враца могат да се характеризират по следния начин:

Загуба на местообитания;

Унищожаване на екземпляри;

Бариерен ефект.

Унищожаване на екземпляри;

Фрагментация на популации.
Строителството на пътя и по трите варианта на Участъците засяга основно обработваеми земи и в по-малка степен цели необработени участъци, където са възможни местообитания на влечугите. Това са терени с ниско видово разнообразие. Трябва да се подчертае, че повечето от сухоземните видове от тази категория (смок-стрелец, смок-мишкар, пепелянка, зелен гущер, стенен гущер, кримски гущер) въобще не обитават обработваемите площи и само рядко се срещат в сухите тревни съобщества. Тези видове са концентрирани в крайречните храсти, лъки, насипи на диги и други места с по-добре развит микрорелеф и по-буйна растителност.

Течението на реките и на места околните заблатени земи са много подходящи за блатната костенурка. В този смисъл, пресичането на пътя при реките може да се окаже конфликтна точка за обикновената блатна костенурка. Мястото е конфликтно и за други обитатели на реката. Тя е единственият коридор, който се използва като миграционен път и смекчава фрагментацията от двете страни на пътя. Загубите на популацията на блатната костенурка при пресичането на реките ще зависят от качеството на изпълнение на загражденията.

Характерът на пътя, интензивността на движението по него в процеса на експлоатацията както инфраструктурни обекти, неминуемо ще причинят незначително фрагментиране на местообитанията и на обитаващите ги популации.
За целите на ОВОС ще бъдат направени проучвания по отношение на най-често срещаните представители на херпетофауната на териториите или ползващи я за трофична база и укритие. Анализите ще бъдат направени и въз основа на прогнозна оценка, теренни наблюдения, литературни данни, научна информация и практически опит на експертите и непубликувани данни за херпетофауната в района.
 Клас Риби (Pisces)

Инвестиционното предложение предвижда изграждане на нови мостови съоръжения над реки. Строителните работи ще бъдат свързани с дейности в речното корито и въздействие върху ихтиофауната.

За реките, които се засягат от строителството най-често срещани са видове от сем. Шаранови (Cyprinidae) и сем. Виюнови (Cobitidae) представени от:

- речен кефал (Leuciscus cephalus);

- обикновена мряна (Barbus barbus);

- черна балканска мряна (Barbus meridionalis petenyi)

- уклей (Alburnus alburnus);

- малка кротушка (Gobio uranoscopus);

- скобар (Chondrostoma nasus);

- обикновен щипок (Gobitis taenia);

- балкански щипок (Sabanejewia aurata)

- маришка мряна (Barbus cyclolepis /B. plebejus);

- горчивка (Rhodeus amarus (Rhodeus sericeus amarus);

- распер (Aspius aspius).

Дир – Директива на Съвета 92/43/ЕИО (№ на приложението)

ЧК – Червена книга на Република България (категория на застрашеност)
Прогноза на въздействие

Период на строителство

Основните въздействия върху ихтиофауната ще бъдат в процеса на строителството на премостващите пътните участъци съоръжения. Въздействието ще се изразява във временно размътване на водата с негативно влияние върху ихтиофауната и прогонването й от мястото на строителството на устоите на съоръженията. При работа в периода на хвърляне на хайвера, е възможно на места (полепнал по дъното или върху водна растителност) и неговото унищожаване.

Възможни косвени въздействия ще се изразяват преди всичко в опасност от замърсяване на водата в напоителни канали, свързани с реките.

Период на експлоатация

В процеса на експлоатация единствено възможни въздействия върху ихтиофауната ще има само при аварии на транспортни средства и пряко попадане на замърсяващи вещества във водните течения около мостовете.

Разглежданите проектни варианти по четирите Участъка на Път Е-79 „Видин – Враца” не преминават през защитени територии.